Процесът на възстановяване от паническо разстройство рядко е праволинеен.

Дори след дълъг период на относително благополучие, може да се наблюдава краткотрайно влошаване на състоянието, когато изглежда, че всички стари симптоми са се върнали. Това не винаги означава, че лечението е неефективно, но може да отразява основните механизми, лежащи в основата на преструктурирането на емоционалната регулация. Подобни „връщания назад“ често сигнализират, че все още има емоционални модели и защитни реакции, които не са напълно обработени в подсъзнанието, които изискват допълнително внимание при интегрирането на нови преживявания и установяването на устойчиви стратегии за справяне със стреса.

Невробиологичните фактори също играят роля. По време на терапевтичния процес се наблюдава постепенно преструктуриране на връзките в мозъка, особено в онези области, които са отговорни за емоционалните реакции и регулирането на тревожността. По време на фазата на адаптация, невронните вериги могат да се нарушат, което води до временни колебания в нивата на симптомите. По този начин, краткосрочното влошаване може да отразява процеса на „повторно свързване“ на стари и формиране на нови, по-адаптивни модели на поведение и самоконтрол.

Психологическият аспект на промяната не е маловажен: за някои хора самото приближаване до „нов живот“ може да се възприеме като заплаха, дори ако предишното състояние е било свързано с постоянна тревожност. Страхът от неизвестното и тревожността от загуба на позната (макар и разрушителна) стабилност могат да предизвикат краткотрайно обостряне на симптомите. Това явление често се интерпретира като вид „емоционално прочистване“, при което старите модели за момент се връщат само за да отстъпят място на нови, по-здравословни стратегии за справяне.

По този начин, кратките периоди на влошаване по пътя към пълно възстановяване са доста често срещани. Те не показват неуспех на терапията, а по-скоро, че по време на процеса на преструктуриране настъпва обновяване и тялото (както на физиологично, така и на психологическо ниво) преминава през междинни етапи, които след това водят до по-стабилна и дълбока ремисия. За много пациенти подобни етапи могат да се превърнат във възможност за допълнителна обработка на вътрешни конфликти и овладяване на нови методи за саморегулация.