Много е важно да си нужен на някого. И също толкова важно е, че имате нужда от някого. Кое е по-важното не е ясно.

Това е като с подаръците: хубаво е да получаваш, а да даваш - нито по-малко, нито повече.

Така че понякога е жизненоважно някой да каже, че без вас не може да си представи живота, добре, или поне част от него.

Че без теб нямаше да можем да направим такива и такива неща, че просто е добре, че успяхме да не се разминем.

Страхотно е да знаеш, че имаш нужда от някого. Че няма празнота и загуба в теб, има такива, които със словото си ще запалят пламъка на живота в теб.

Радостно е, че има хора, чийто образ несъзнателно изплува в мислите ни. Радвам се, че има за кого да мисля. Но много боли, когато тези хора се чувстват зле.

Искам да поема болката им върху себе си - да се кача, да извадя бутилки с болка от всичките им джобове, да изтрия с ръка цялата прах-болка от тях, да махна от тях напоените с болка петна.

Вземи всичко за себе си, намажи се с тази болка и кръв, само да звънне гласът на любим човек и очите му да блестят по-ярко от слънцето.

Човек може да съжалява, че светът не е приказка, а аз не съм магьосник.