Парадоксална комбинация?
Външният локус на контрол предполага, че човек вярва, че неговият живот и събитията в него се определят от външни сили, а не от собствените му действия. Това може да се дължи на възпитание, минал опит или просто мироглед.
Добротата, от друга страна, включва активното участие на човек в създаването на положителна промяна, показвайки съпричастност и помагайки на другите. Това е вътрешно решение, което изисква определена степен на лична отговорност.
На пръв поглед тези две концепции изглеждат противоречиви. Как може човек, който вярва, че животът му се контролира от външни сили, да бъде едновременно мил и проактивен?
Нека обаче да разгледаме няколко нюанса:
* Емпатия: Дори хората с външен локус на контрол са способни да изпитват съпричастност и състрадание към другите. Те може да са наясно със страданието на другите и да желаят да помогнат, въпреки факта, че смятат, че не са напълно отговорни за собствения си живот.
* Социален натиск: Средата, в която човек живее, може да окаже силно влияние върху неговото поведение. Ако добротата и взаимопомощта се ценят в обществото, човек с външен локус на контрол може да се поддаде на това влияние и да започне да проявява тези качества.
* Лична изгода: Понякога добротата може да донесе ползи на човек, като например подобряване на нечия репутация или укрепване на социалните връзки. За човек с външен локус на контрол това може да се превърне в допълнителна мотивация да върши добри дела.
* Развитие: С течение на времето човек с външен локус на контрол може постепенно да измести фокуса си върху собствените си възможности и да започне да поема повече отговорност за живота си. Това може да доведе до факта, че добротата ще стане за него не просто реакция на външни обстоятелства, а съзнателен избор.
По този начин, въпреки че външен локус на контрол и доброта изглеждат противоположни понятия, те не се изключват взаимно. Човек с външен локус на контрол може да бъде мил и състрадателен, особено ако е в благоприятна социална среда и има възможност да развие своите вътрешни ресурси.
За да се демонстрира напълно доброта, е необходимо да се преодолеят ограниченията, свързани с външен локус на контрол. Човек трябва да се научи да поема отговорност за действията си, да вярва в собствените си сили и да осъзнава, че действията му могат да променят света около него.