Автобиография

Завърших гимназия с профил Изобразително изкуство, след което по стечение на обстоятелствата започнах работа в зъболекарски кабинет, където паралелно с работата изкарах образованието си за дентален асистент и практикувах над 10 години.В работата си там, разбрах, че моето призвание е да съм психолог. Работата с изплашени пациенти, които успявах да успокоя и предразположа за интервенции ми носеше удовлетворение, което прерасна в желание за нещо повече от това, която бях, защото знаех, че мога да направя повече.

Последвах мечтата си! И тъй като винаги съм се разбирала добре с децата, първо преминах през обучение по педагогика, за да поставя стабилна основа при работа си с деца, а след това психология и психотерапия.

За мен най-важно е човек да има щастливо детство, изпълнено с усмивки и игри.

Всяко едно дете в ранното си детство преживява малко или много някои травматични събития, сблъсква се със страхове, с които не може да се справи само. Точно тези неща, могат да променят живота му като възрастен, ако не са взети мерки навреме.

Моята цел е заедно с родителите да изградим едни по-силни малки деца. Да им помогнем да станат по-смели, по-решителни, да ги научим как да се справят в различни ситуации, да станат хора, които могат да се справят в живота. Както обичам да се изразявам - Детето е диамант, който трябва да шлифоваме още от ранното детство, защото то е от съществено значение за развитието му като възрастен.

Аз продължавам развитието си с обучения, следдипломни квалификации и участия в семинари с насоченост към ранното детско развитие и травмата в детството.

Факти за мен

Имам две прекрасни деца – момиче и момче. Обожавам да прекарвам време с тях в игри, разходки, разговори. Обичам моментите в които ги наблюдавам как си играят, спорят, отстояват себе си – уча се от тях и те от мен.

В свободното време което имам чета книги, рисувам, сътворявам различни неща, вдъхвам живот на стари вещи, гледам филми.

Една от големите ми страсти това са пътуването и преходите в планината. Обичам да шофирам, и въпреки че преди няколко години претърпях тежка автомобилна катастрофа, при която едва не загинах, любовта ми към шофирането се оказа по-силна от психологическата травма, която преживях и седнах веднага зад волана.

Планината е мястото, което винаги ме е привличало като магнит и във всеки удобен момент отивам там, за да се заредя с енергия. Вярвам, че планината и природата там, както и самото изкачване нагоре, са едни безмълвни учители, които ни учат как да ценим, не само себе си, но и другите хора. Учат ни на доброта, търпение, смиреност, смелост, борба за оцеляване. Планината ни показва колко е съвършена, а ние разбираме колко сме малки в сравнение с нея. Разбираме, че всичко материално, което можем да си купим е без значение – значение в планината има единствено връзката, която трябва да направиш с нейната природа, да се научиш да я уважаваш и цениш, за да те пази. Планината зарежда с енергия, духовност, извисяване над незначителните неща от живота.