Психотерапия на селективен мутизъм

Специалист за тревожни разстройства
Психологическа помощ и подкрепа
Психолог онлайн за българи от всяка точка на света
Селективният мутизъм е състояние, при което човек не може да говори в определени социални ситуации, въпреки че говори нормално в други ситуации. Това разстройство най-често се среща при деца, които могат да общуват свободно у дома, но пазят мълчание в училище или на други обществени места.
Човек със селективен мутизъм може да се чувства много тревожен и несигурен в ситуации, в които не може да говори. Може да се страхува, че ще бъде осъден или неразбран. Това състояние може да предизвика чувство на изолация и неразбиране, особено ако другите не знаят за проблема.
Това не се дължи на факта, че лицето не знае как да говори или не разбира езика. По-вероятно е да се дължи на силно безпокойство или страх, които му пречат да говори в определени ситуации.
За да бъде диагностициран селективен мутизъм, симптомите трябва да персистират най-малко един месец. Ако човек не може да говори в определени социални ситуации през това време и това пречи на неговото училище, работа или социален живот, важно е да потърсите професионална помощ.
Причините могат да варират: генетично предразположение, стресови събития или личностни черти като срамежливост и чувствителност.
Селективният мутизъм силно засяга ежедневието на човека. Това може да попречи на училището, работата и общуването с другите. Човек може да се почувства изолиран и неразбран, което само влошава състоянието му.
Посещението на терапевт за лечение на селективен мутизъм има много предимства. Психотерапията помага на човек да се справи с безпокойството и страха, които му пречат да говори в определени ситуации.
Често задавани въпроси
Лечението включва психотерапия като когнитивно-поведенческа терапия (CBT) и техники за релаксация, както и лекарства, ако е необходимо.
Да, селективният мутизъм може да се развие няколко месеца след травматично събитие или стрес.
Въпреки че селективният мутизъм е по-често срещан при деца, възрастните също могат да страдат от това заболяване, особено ако не е било лекувано в детството.
Важно е да проявявате разбиране и подкрепа, да насърчавате търсенето на професионална помощ и да бъдете търпеливи. Подкрепата от семейството и приятелите играе важна роля за възстановяването.
Да, много хора могат значително да подобрят състоянието си и дори да се възстановят напълно с правилното лечение, което включва психотерапия и, ако е необходимо, лекарства.
Най-ефективните методи на психотерапия за селективен мутизъм са когнитивно-поведенческата терапия (CBT) и методите на експозиционна терапия, които помагат на човек постепенно да свикне със ситуации, които причиняват тревожност.
Продължителността на лечението зависи от тежестта на симптомите и индивидуалните характеристики на човека. Някои хора може да почувстват подобрение след няколко месеца, докато други може да изискват по-продължително лечение.
Въпреки че селективният мутизъм не може да бъде напълно предотвратен, ранната подкрепа и помощ след първите признаци на безпокойство могат да намалят риска от развитието му. Важно е да потърсите помощ при първите признаци на стрес.
Селективният мутизъм може да повлияе отрицателно на физическото здраве, причинявайки проблеми със съня, главоболие и други физически симптоми, свързани с хроничния стрес.
Важно е да проявите търпение и разбиране, да изслушвате без да осъждате и да насърчавате търсенето на професионална помощ. Подкрепата от близките играе важна роля в процеса на възстановяване.
Да, симптомите на селективен мутизъм могат да се върнат, особено по време на периоди на екстремен стрес. Важно е да продължите да използвате уменията за справяне, научени в терапията и да потърсите допълнителна помощ, ако е необходимо.
Ползи от психотерапията за селективен мутизъм
Психотерапевтът помага на човек да разбере, че състоянието му е причинено от тревожност, а не от нежелание да говори. Само това осъзнаване може да намали нивата на стрес. Психотерапията включва и техники и упражнения, които помагат на човек постепенно да свикне със ситуации, в които обикновено мълчи. Това може да бъде например постепенно увеличаване на времето за комуникация в безопасна среда.
В допълнение, терапевтът може да научи човек на техники за релаксация и управление на безпокойството, за да помогне за справяне със страховити ситуации. Психотерапията осигурява безопасно пространство, където човек може да говори открито за чувствата си и страхове, без страх от осъждане.