Висбаденският въпросник е разработен през 70‑те години от Носрат Пезешкиян и неговите колеги във Висбаденския институт по позитивна психотерапия. Тестът оценява личностни особености, емоционални реакции и модели на справяне, като подпомага разбирането на вътрешните конфликти, ресурсите и динамиката на промяната. Използва се за планиране и проследяване на психотерапевтичния процес.
Инструкции:
Този въпросник не е „тест“ в традиционния смисъл. По-скоро ще размишлявате върху себе си. Следователно, оценявайки тези твърдения, не можете да направите нищо „погрешно“, тъй като всеки има право на собствено мнение. И това е вашето лично мнение.
Молим ви да оцените тези твърдения. Имате четири възможни отговора: 1; 2; 3; 4.
Ако сте съгласни с дадено твърдение, поставете числото 4 до него.
Ако не сте съгласни с дадено твърдение, поставете числото 1 до него.
Може също така да ви е трудно да потвърдите или отхвърлите напълно дадено твърдение, тъй като то може да е вярно или невярно за вас само при определени условия.
В такива случаи имате още две възможности:
Ако сте склонни да вярвате, че дадено твърдение се отнася за вас по-често, отколкото не, можете да поставите числото 3.
Ако сте съгласни с дадено твърдение по-често, отколкото можете да го потвърдите, поставете числото 2.
Моля, изберете само един отговор за всяко твърдение. Тъй като не можете да отговорите с „грешно“, не се колебайте дълго; вместо това бързо маркирайте отговорите си един по един.
Думите „родители“, „баща“ и „майка“ се отнасят предимно до вашите биологични родители. Ако сте израснали предимно с роднини, в приемно или осиновително семейство, или в сиропиталище, тогава думите „родители“, „баща“ и „майка“ се отнасят до онези лица, които са ви полагали грижи, и са били „родители“ (напр. баба, чичо, сестра, съседка, детегледачка, учител в сиропиталище и др.).
Уверявам ви, че всички ваши отговори ще останат поверителни.
