История на психотерапията за аутизъм при дете

Саша е 7-годишно момче, което страда от аутизъм. Той почти не говори, не прави зрителен контакт, не отговаря на името си и не се интересува от други деца. Обича да играе с едни и същи предмети, да повтаря едни и същи действия и да следва стриктна рутина. Освен това се страхува от нови ситуации, звуци, миризми и докосвания. Често изпада в истерия, крещи, удря себе си и другите.

Психотерапията за този случай продължи 8 месеца. Бяха проведени индивидуални и семейни сесии. Използвани са различни методи и подходи, включително приложен поведенчески анализ.

Приложният анализ на поведението е подход, който се основава на идеята, че аутизмът възниква от разстройства в обучението и поведението, свързани с липса на социално подсилване и излишък от негативни стимули.
Целта на приложния анализ на поведението е да помогне за развитието на желаните умения и да намали нежеланото поведение чрез систематично наблюдение, оценка, планиране, намеса и оценка.
Саша, с помощта на терапевтични срещи и родителска подкрепа у дома, научи нови и ефективни начини за справяне с различни ситуации и задачи.

В работата са използвани различни техники, като:

• Дискретно пробно обучение. Това е техника, която помага на клиента да научи различни умения. Задачите се разделят на малки стъпки и ги представят в кратки, ясни примери.

За Саша беше разработен индивидуален план за обучение, според който той посещаваше индивидуални сесии като част от терапията. Освен това родителите му работеха с него допълнително у дома.

Използвани са картички, играчки, картинки и думи. Това му помогна да се научи да различава цветове, форми, букви, цифри, животни, предмети, да назовава и показва какво вижда, чува, чувства.

С помощта на тези класове Саша се научи да отговаря на въпроси, да задава въпроси, да иска каквото иска, да следва инструкциите, да изпълнява прости задачи, да спазва правилата, да брои, да чете, да пише, да рисува.

Обърнато е голямо внимание на социализацията на детето. Саша се научи да играе с други деца, да споделя, да чака, да си сътрудничи; да изразява емоциите си, да разбира емоциите на другите, да се справя с негативните емоции; да се адаптира към нови ситуации, звуци, миризми, докосвания.

Тоест програмата беше насочена на всичко необходимо за нормален живот.

• Укрепване. Техника, която помага за укрепване на желаното поведение, използвайки положителни или отрицателни стимули. В работата с цел засилване се използват похвала, усмивка, лакомство, играчка, музика, видео, книга, стикер, звезда, медал, грамота и др. Всеки правилен отговор, всяка завършена стъпка, всеки показан напредък беше подсилен по този начин.

Бяха подсилени действия като: гледане в очите, отговаряне на името ви, общуване с хора; спокойствие, внимание, интерес, сътрудничество.

• Съвети. Техника, която помага за насочване към правилния отговор или действие, използвайки различни стимули. Като: думи, жестове, звуци, картини, карти, играчки, предмети, движение и др.

За да запомни Саша алгоритмите на действията и реакциите, беше използвана тази система от подкани, която го научи: какво трябва да прави, как трябва да го прави, кога трябва да го прави, защо трябва да го прави; как трябва да отговори, как да покаже, как да попита, как да каже; как трябва да изглежда, как трябва да слуша, как трябва да чувства, как трябва да мисли.

В резултат на психотерапевтичната работа и индивидуалната програма за обучение, в която участваха Саша и неговите родители, бяха постигнати следните резултати: той започна да говори повече, да гледа в очите, да отговаря на името му и да се интересува от други деца; да играе с различни предмети, да опита различни дейности, да нарушава рутината си; започнал по-малко да се страхува от нови ситуации, звуци, миризми, докосвания; се намали вероятност да изпада в истерия, да крещи, да бие себе си и другите.

Освен това родителите получиха необходимите умения и знания, за да могат самостоятелно да отглеждат Саша и да му помогнат да се развива.