Психотерапия при посттравматичен синдром

Емилия е 25-годишна жена, преживяла сексуално насилие в детството си от пастрока си. Тя страда от посттравматично стресово разстройство (PTSD), което се проявява под формата на кошмари, ретроспекции, избягване, тревожност, депресия, ниско самочувствие, сексуални проблеми и мисли за самоубийство.

Работата с Емилия продължи почти шест месеца, през които се виждахме веднъж седмично. Използвани са различни методи и подходи, сред които като основна терапия беше когнитивно-поведенческата.

Когнитивно-поведенческата терапия за PTSD е подход, който се основава на идеята, че PTSD възниква от негативни и изкривени вярвания, мисли и спомени, свързани с травма, както и неподходящи и избягващи стратегии за справяне.
Целта е да бъдат променени тези когнитивни и поведенчески фактори, за да ги направи по-реалистични, адаптивни и положителни. Терапевтът в този подход служи като активен партньор в сътрудничество, който помага на клиента да идентифицира, да предизвика и да замени своите дисфункционални когнитивни модели и да научи нови и ефективни начини за справяне с травматичните спомени и симптомите на ПТСР.

В процеса на психотерапия са използвани различни техники като:

• Психообразование. Това е техника, която помага на терапевта да предостави информация на клиента за ПТСР, неговите причини, симптоми, последствия и лечения. По време на разговорите Емилия научи, че ПТСР е често срещано и лечимо заболяване, което може да засегне всеки след травма. И това не е слабост или лудост, а нормална реакция на ненормална ситуация. ПТСР е резултат от взаимодействие на биологични, психологически и социални фактори, които могат да бъдат модифицирани чрез терапия. Посттравматичният синдром не е присъда, а предизвикателство, което може да бъде прието и преодоляно.
• Когнитивно преструктуриране. Това е техника, която помага на терапевта да промени негативните и изкривени вярвания, мисли и спомени, свързани с травма, в по-реалистични, адаптивни и положителни. В случая на Емилия бяха използвани C-колона, автоматичен мисловен дневник, Сократови въпроси, преформулиране и дискусия. Това помогна да бъдат идентифицирани, оспорени и заменени дисфункционални когнитивни модели като: „Аз съм виновна за това, което ми се случи“, „Аз съм мръсна и безполезна“, „Никога няма да мога да живея нормален живот“, „Всички мъже са животни и искат да ме изнасилят”, „Светът е опасен и ужасно място” и т.н.
• Продължително потапяне във въображението. Това е техника, която помага на терапевта да намали емоционалната реакция към травматичните спомени, като ги прави по-малко интензивни, чести и обезпокоителни. Беше проведено продължително въображаемо потапяне с помощта на инструкции, обратна връзка и оценки. С помощта на терапията травмата се преживява в детайли, описва се с думи и се обръща внимание на чувствата, като се оценяват по скала от 0 до 100. Това се прави няколко пъти подред, докато нивото на тревожност падне под 50%. Също така в процеса бяха обработени спомени, се подчертаваха положителни и отрицателни аспекти, нови разбирания и заключения.
• Работа чрез поведение на избягване. Работата има за цел да намали поведението на избягване, свързано с травма, като го направи по-малко ограничаващо, изолиращо и депресивно. Използвани са експозиция, градация, обратна връзка и подсилване. В процеса на работа Емилия с моя помощ се сблъсква със ситуации, хора, места и предмети, които е избягвала поради връзки с травма, като се започне от по-малко страшни и се стигне до по-страшни. Оценява се нивото на тревожност, което се преодолява чрез релаксация, дишане, мислене и поведение. В резултат на това Емилия получи положителен опит и удовлетворение от преодоляването на страховете и разширяването на възможностите си.

По време на психотерапевтичния процес Емилия започва да забелязва положителни промени в себе си и в живота си. Тя започна да се чувства по-добре и по-спокойна. Преживяванията, дължащи се на травма, са намалели значително. Емилия започна да се радва повече на настоящето и да планира бъдещето. Комуникацията с хората се подобри, създаде нови приятели, възстанови старите отношения.

Вътрешно Емилия също се промени: започна да се чувства по-добре за себе си, да приема тялото си, личността си, историята си. Отношението към секса се промени, започна да изпитва удоволствие, доверие и любов в отношенията.