Почти съм на 40, но все още не се чувствам истински възрастна

Някои хора достигат зряла възраст, създават семейство, отглеждат деца и успешно се справят с ежедневните си отговорности, но въпреки това продължават да се чувстват несигурни и недостатъчно компетентни.

#ВъпросКъмПсихолога

Скоро ще навърша четиридесет години. Имам семейство, деца и подкрепящ съпруг. Отстрани животът ми изглежда напълно подреден, но вътрешно често се чувствам несигурна и постоянно се съмнявам в решенията си.

Трудно ми е да се доверя на себе си дори по въпроси, свързани с възпитанието на децата. Страхувам се да давам съвети, да вземам решения и да поемам отговорност, защото се опасявам, че ще допусна грешка. Често имам чувството, че другите хора са по-уверени, по-зрели и се справят с живота по-добре от мен.

През последните години се грижа за дома и семейството си, не работя и рядко излизам извън обичайния си кръг от задължения. След неприятно преживяване на пътя загубих увереността си зад волана и избягвам да шофирам.

Когато се замисля за причините за тази несигурност, често се връщам към детството си. Родителите ми бяха много взискателни и рядко оставаха доволни от решенията ми. Постоянно ми посочваха грешките и слабостите, затова израснах с усещането, че винаги мога да направя нещо неправилно.

Търсила съм помощ от психотерапевти, но засега не усещам значителна промяна. Понякога ми се струва, че хората около мен не разбират преживяванията ми и смятат, че ги преувеличавам.

Как мога да започна да се доверявам повече на себе си и да спра непрекъснато да се съмнявам в собствената си компетентност?

#ОтговорНаПсихолога

От писмото ви оставам с впечатлението, че се сблъсквате не толкова с липса на способности или житейски опит, колкото с дълбоко вкоренено недоверие към самата себе си.

Важно е да забележите, че обективните факти от живота ви противоречат на начина, по който се възприемате. Създали сте семейство, отглеждате деца и ежедневно се справяте с множество организационни и домакински задачи. Всичко това изисква зрялост, отговорност и ангажираност. Въпреки това продължавате да оценявате себе си така, сякаш имате нужда някой по-авторитетен постоянно да потвърждава вашата стойност и компетентност.

Подобно възприятие често се формира в семейства, където на детето редовно са посочвани грешките, поставяни са му високи изисквания или му е внушавано, че добрият резултат никога не е достатъчно добър. В такава среда човек свиква първо да търси недостатъците си и едва след това да забелязва силните си страни.

Затова е възможно проблемът да не е в липсата на компетентност, а в начина, по който е изграден вътрешният ви образ за самата вас под влиянието на дългогодишна критика и съмнения.

Струва си също да обърнете внимание, че през последните години животът ви е съсредоточен основно около семейството и домакинството. Макар тази работа да е изключително ценна, тя невинаги предоставя достатъчно възможности човек да получава ясни доказателства за своята самостоятелност, ефективност и влияние върху случващото се. Поради това усещането за увереност може да се развива по-бавно.

Що се отнася до психотерапията, тя рядко води до бързи резултати, особено когато става въпрос за убеждения за себе си, изграждани в продължение на много години. Въпреки това дори малките промени могат да бъдат знак, че процесът върви в правилната посока, макар и по-бавно, отколкото бихте искали.

Полезно е също да обърнете внимание на отношенията в семейството. Ако поемането на отговорност предизвиква тревожност или ако постоянно се ориентирате по мнението на близките си, това може да поддържа обичайните съмнения в себе си. В такива случаи работата върху личните граници, самостоятелността и по-откритото обсъждане на семейните роли може да бъде важна част от промяната.

Основната задача не е напълно да премахнете съмненията. Много по-важно е постепенно да се научите да вземате решения дори когато не сте напълно сигурни. Увереността рядко се появява преди действието. Тя се изгражда след множество собствени стъпки, успешни и не толкова успешни.

Може би е време да започнете да се отнасяте към себе си с повече разбиране и по-малко строгост. Не като към човек, който непрекъснато трябва да доказва своята зрялост, а като към човек, който от години се справя с живота, но все още не е свикнал да забелязва и признава собствената си сила.

Упражнение:
За хора, които постоянно се съмняват в себе си и се страхуват да не сгрешат