Тихият огън, който не бива да угасва
Когато гледаме съвременните тийнейджъри, понякога почти физически усещаме тази невидима тежест върху раменете им. Изглежда сякаш е нужно съвсем малко и опората под краката им ще изчезне.
Не мога да обикна сина на съпруга си. Нормално ли е това и възможно ли е да запазим връзката си?
В повторните бракове често възникват ситуации, за които хората рядко говорят открито. Един от най-болезнените въпроси е свързан с отношенията към децата на партньора. Какво да правим, ако детето предизвиква раздразнение, любовта към съпруга започва да отслабва, а всеки уикенд се превръща в източник на стрес?
Той изчезва за няколко дни, а после се появява сякаш нищо не е станало. Страх от близост ли е това или е време да си тръгна?
Когато човек периодично изчезва от общуването без предупреждение, не спазва уговорките си и сякаш не забелязва колко силно наранява партньора си, лесно можем да заподозрем токсична връзка. Но винаги ли подобно поведение е знак за неуважение, манипулация или липса на чувства? Нека разгледаме ситуацията от гледна точка на психологията на взаимоотношенията.
Доведената ми дъщеря не ме уважава. Как да запазя семейството и да не се изливам върху съпругата си?
Смесените семейства се сблъскват със специфични предизвикателства. Често отношенията между доведения баща и детето на неговата партньорка не се изграждат толкова лесно, колкото ни се иска. Какво да правим, когато раздразнението се натрупва, струва ни се, че тийнейджърът не проявява уважение, а напрежението започва да се отразява на отношенията със съпругата?
Наистина ли полудявам? Какво да правим, когато тревожните мисли не ни оставят на мира
След стресова или необичайна ситуация тревожният ум може да започне да създава плашещи сценарии, дори когато в действителност не се е случило нищо опасно. Защо се появяват натрапливи мисли, означава ли това, че човек „полудява“, и как да различаваме фактите от тревожните предположения?
Регулиране на емоциите във връзката при човек с дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD)
Регулирането на емоциите при дефицит на вниманието и хиперактивност е фина и често невидима настройка на нервната система, която изисква огромен вътрешен ресурс.
Разлики в работата на мозъка и психологическите механизми при СДВХ
Статия за дълбоките невробиологични различия, допаминовия дефицит, конфликта между мозъчните мрежи на вниманието и природата на импулсивността.
Защо спорим с партньор със СДВХ и как да намерим общ език
Статията изследва скритите психологически и невробиологични механизми на ежедневните конфликти в двойки, в които единият партньор е диагностициран със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ). Как чрез осъзната пауза, отказ от взаимни обвинения и създаване на външни опори честите спорове около битовите задължения могат да се превърнат в инструмент за изграждане на по-дълбока близост и екипност.
Психолог или психотерапевт: каква е разликата и към кого да се обърнете
Какво е наистина важно при избора на специалист и защо границата между психологическото консултиране и психотерапията невинаги е ясно очертана.
СДВГ и перфекционизъм: когато редът се превръща във въпрос на оцеляване
В своята практика понякога се сблъсквам с това как хората със СДВХ се опитват да се спасят от вътрешния хаос чрез строг педантизъм и почти спортна дисциплина. Защо този компенсаторен механизъм на контрол неизбежно води до конфликти в семейството и как да спрем да воюваме с близките си заради чаша, оставена на масата.
