Казуси от практиката
Дете на 5 години със страх от гръмотевични бури

Жена на 27 години, потърси помощ от психолог, поради проблеми с дъщеря си, която е на 5 години.
Детето има панически страх от гръмотевични бури и изпада в тревожни състояния от климатичните промени.
След направени няколко консултации - първо с майката за изясняване на проблема, а после с детето се изясни причината и първоизточника на страховете и кога те са започнали.
Съвместната работа с майката и нейното старание за решаване на проблема на малката и дъщеря дадоха много бързи резултати.
Найважно при работа с деца е партньорството с родителите, които са част от подкрепата от която имат нужда.
Майката изпълняваше стриктно указанията на психолога и го подкрепяше в работата.
Детето вече не се страхува от гръмотевични бури и се забавлява когато гърми при бури.
Дете на 6 години със страх от зъболекар

Майка на 6 годишно дете потърси помощ от психолог.
Проблемът е, че от месеци обикаляне на зъболекарски кабинети, детето изпитва огромен страх и не желае да седне дори на зъболекарският стол.
Жената е притеснена, защото повече зъболекарите отказват да приемат детето и да се опитват да го убедят да седне на стола.
Повечето зъболекари от където са минали и са опитвали да проведат лечение ги изпращат в специализирана клиника, за да извършат предстоящите манипулации под пълна упойка.
След проведена консултация с майката и нейният разказ за всички посещения из кабинетите, както и консултация с детето, започнахме работа.
Детето имаше изразена психосоматика - гадене и неравномерно дишане.
В консултациите се използваше проективен тест с рисунка, за да се определи точният проблем на детето.
След няколко консултации и дихателни упражнения, детето седна без проблем на зъболекарски стол за поставяне на лекарство.
Майката се обади много щастлива и доволна от напредъка.
А след седмица се обадиха, за да дадат обратна връзка, че вече имат първа поставена пломба на зъба.
А в следващите няколко седмици се чувахме, за да информират за всяка следваща пломба.
Детето е щастливо и вече няма страхове от зъболекари и ходи с удоволствие там, дори само изявява желание да го прави.
Дете на 4 години си отскубва косата

Майка на 28 години потърси помощ от психолог.
Забелязала в косата на 4 годишната си дъщеря липсващи кичури, най-вероятно откъснати от самата нея.
След разговор с учителката в детската градина е притеснена още повече - учителката е намерила под леглото на детето събрани откъснати кичури.
Откъсването на коса става все по-често, но само в детската градина.
Майката е притеснена и насочвам вниманието си натам и предполага, че нещо се случва в градината.
Още при първата сесия с детето се включи проективен рисувателен тест, който показа нещо съвсем друго.
Детето беше изобразило себе си и гръмотевичен облак над главата си.
Когато се даде информацията на майката, тя веднага се сети, че са имали скорошна случка с гръмотевица, която е паднала близо до тях, но си е помислила, че детето е преодоляло страха си.
След като разбрахме от къде идва проблема с късането на коса, започнахме усилена работа заедно с родителите и детето.
В рамките на няколко седмици проблемът беше решен и детето спря да си отскубва косата и да се страхува от гръмотевици.
Дете на 5 години с агресивно поведение

Жена на 35 години потърси помощ от психолог.
Детето и е на 5 години и има изразено агресивно поведение не само у дома, но и в детската градина.
Детето е второ на майката, има по голяма сестра на 11 години. Проблемите започват преди около година.
Детето е неспокойно, агресивно към всички около него.
Учителката в детската градина прави ежедневни забележки за поведението му.
След проведена сесия с майката и бащата изясняване на случая, се установи не само агресия, но и много страхове.
След направена сесия с детето излязоха точните страхове и притеснения на детето.
Честата употреба на дигитални устройства и използване на неподходящи за възрастта му игри довеждат до страхове и агресивно поведение.
След 25 сесии - работа с родителите и детето, ограничаване на дигитални устройства и виртуални игри, дихателни практики и физически упражнения влияещи на психомоториката, детето видимо се успокои и вече няма проблеми с агресията.
Зависимостта към дигиталните устройства и компютърни игри, потъването в нереалният свят, в който детето се беше вкарало, се изчистиха и изместиха от реални образи на реални хора.