Депресията засяга не само човека, който страда от нея, но и цялото семейство. Когато близък човек отказва психологическа помощ и разчита единствено на лекарства, роднините често се чувстват безсилни и объркани. Как можем да подкрепим човек с депресия, без да го притискаме?

#ВъпросКъмПсихолога

Обръщам се към вас за съвет относно баща ми.

От няколко години той страда от депресия. Състоянието му се проявява чрез затвореност, мълчаливост, липса на интерес към живота, тревожност, свързана с работата, и трудности при вземането дори на обикновени решения. Той сякаш вече не е човекът, когото познавахме преди.

Преди време потърси помощ от психиатър и започна лечение с лекарства. За известно време изглеждаше, че се чувства значително по-добре. Но забелязахме повтарящ се модел: всяка пролет състоянието му се влошава. Това се случва вече трета поредна година. Тогава става по-потиснат, тревожен и се затваря още повече в себе си.

Депресията влияе сериозно на работата му. Постоянно се страхува, че няма да се справи със задълженията си, съмнява се в способностите си и изпитва силен стрес.

Многократно съм го насърчавала да потърси помощ от психолог или психотерапевт, но той категорично отказва. Убеден е, че само лекарствата могат да помогнат и е много скептичен към всякакви други форми на подкрепа.

Семейството ни разбира, че той има нужда от помощ и бихме искали да намерим подходящ специалист. Не знаем обаче как да разговаряме с него и как да му предложим среща с психотерапевт по начин, който няма да го отблъсне.

Как бихте ни посъветвали да постъпим?

#ОтговорНаПсихолога

На първо място е важно да приемете, че не можете да накарате възрастен човек да потърси помощ против волята си. Решението за лечение и терапия трябва да бъде негов личен избор. Колкото по-силен е натискът от страна на близките, толкова по-голяма е вероятността човекът да се защитава и да отказва още по-категорично.

От разказа ви става ясно, че баща ви не отрича напълно проблема. Той вече е потърсил помощ от психиатър и е приемал медикаменти. Това показва, че е способен да признае страданието си, но има доверие предимно на медицинския подход.

Възможно е вместо да го убеждавате в ползата от психотерапията, да се опитате да разберете какво точно го притеснява в тази идея. За много хора, особено от по-старите поколения, посещението при психолог се свързва със страх от уязвимост, загуба на контрол или чувство за слабост.

Важно е също да се има предвид, че самата депресия често намалява мотивацията за промяна. Човек може да осъзнава, че страда, но да няма достатъчно вътрешен ресурс да потърси нови решения.

Опитайте се да говорите с баща си по-малко за психолога и повече за неговото състояние. Интересувайте се как се чувства, какво му е най-трудно, как се справя с тревогите и какво би искал да се промени в живота му. Понякога именно тези разговори създават условия човек сам да стане по-отворен към допълнителна помощ.

Същевременно е важно да осъзнаете границите на вашата отговорност. Можете да подкрепяте, да насърчавате и да бъдете до него, но не можете да вземете решението вместо него.

Ако депресивните епизоди се повтарят всяка година, би било разумно той отново да се консултира с психиатър, който да прецени дали е необходимо преразглеждане на лечението или допълнителна подкрепа.

В момента най-важното не е да го убедите на всяка цена да започне терапия, а да съхраните доверието помежду си. Много често именно спокойното присъствие, приемането и уважението към избора на човека постепенно намаляват съпротивата и му помагат сам да направи следващата крачка.

Понякога пътят към психотерапията започва не с желанието за лечение, а с усещането, че не си сам и че има хора, които те разбират и остават до теб дори в най-трудните моменти.