Много родители се тревожат, когато детето им избягва нови преживявания, трудно се адаптира към непознати ситуации и предпочита сигурната среда пред предизвикателствата.

#ВъпросКъмПсихолога

Имам дете в предучилищна възраст, което е спокойно, любознателно и интелигентно. То има богато въображение, развита реч и проявява интерес към много неща. Учителите и възпитателите винаги говорят положително за него и не създава никакви проблеми в детската градина.

Това, което ме притеснява, е страхът му от новото и непознатото. Когато попадне в непозната среда или пред ново занимание, често реагира с отказ, притеснение или несигурност. Не обича да се включва веднага в игри с непознати деца и му е необходимо много време, за да се почувства комфортно.

Забелязвам, че избягва дейности, които изискват да опита нещо ново. Дори когато предварително му обяснявам, показвам и го насърчавам, той предпочита да остане в познатото и сигурното.

Интересното е, че в детската градина се справя добре, общува спокойно със своите връстници и няма проблем да остава без мен. Може да прекарва време и с близки роднини без тревожност или напрежение.

Започвам да се питам дали собствените ми страхове не оказват влияние върху него. Имала съм трудни периоди в живота си и винаги съм била по-тревожен човек. Не бих искала детето ми да възприеме същия начин на гледане към света.

Как мога да му помогна да стане по-уверено и спокойно, без да го притискам?

#ОтговорНаПсихолога

Преди всичко е важно да знаете, че предпазливостта сама по себе си не е проблем. Децата се раждат с различен темперамент. Някои с лекота се впускат в нови преживявания, докато други имат нужда от повече време, за да се адаптират и да почувстват сигурност.

От описанието ви личи, че детето се справя добре в среда, която вече познава и в която се чувства безопасно. Това е добър знак. По-скоро става дума за чувствителност към неизвестното, отколкото за сериозен проблем в развитието.

Понякога родителите започват да се тревожат, че детето изостава в нещо, докато всъщност то просто има различен темп на адаптация. От желание да му помогнат, възрастните често се опитват да го насърчат към повече смелост и активност. За по-чувствителното дете обаче това понякога се преживява като натиск.

Вместо да се стремите да премахнете страха, опитайте се да помогнете на детето да го преживява по по-безопасен начин. Не е необходимо да го убеждавате, че няма от какво да се страхува. По-полезно е да му покажете, че страхът е нормално чувство и че може да направи малка крачка напред дори когато го изпитва.

Заслужава внимание и вашият въпрос за собствената тревожност. Децата често усещат отношението на родителите към света не чрез думите, а чрез начина, по който те реагират на несигурността и трудностите. Затова работата върху собствените страхове може да бъде ценен подарък както за вас, така и за вашето дете.

Това не означава, че вие сте причината за неговата предпазливост. По-скоро е възможно и двамата да притежавате сходна чувствителност към нови ситуации и промени.

Може би най-важната задача в момента не е да промените характера му, а да му помогнете да изгради доверие в собствените си способности. Това става постепенно, чрез малки успехи, подкрепа и уважение към неговото темпо.

Понякога ролята на родителя не е да премахне страха, а да покаже на детето, че може да живее пълноценно въпреки него. Именно така постепенно се изграждат увереността, емоционалната устойчивост и вярата в собствените сили.