Нека разгледаме как родителите могат едновременно да подкрепят детето си, без да обезценяват чувствата му, и да му помогнат да развие важни умения като отговорност, лоялност към поетите ангажименти и уважение към другите хора.

#ВъпросКъмПсихолога

Родител се обърна към мен със следната ситуация. Неговото дете от години участва в творчески колектив и до скоро е посещавало заниманията с желание и интерес. Групата е успешна, участва в различни събития и подготвя важни изяви, а ръководителят е известен със своята взискателност и високите стандарти, които поставя.

През последните месеци обаче тийнейджърът започнал да се оплаква от напрежение, строги изисквания и липса на желание да продължи да участва. В един момент дори заявил, че не желае да се включи в предстоящо важно събитие, за което групата се е подготвяла дълго време.

Родителят се оказва пред труден избор. От една страна, иска да чуе и подкрепи чувствата на детето си. От друга страна, се пита дали отказът не е свързан с типичните особености на пубертета, намалената мотивация или нежеланието да се поемат отговорности и да се преодоляват трудности.

#ОтговорНаПсихолога

Вашият случай наистина е сложен и многопластов, защото в него се преплитат естествените процеси на търсене на самостоятелност през юношеството и реалните изисквания на творческата дисциплина, която е съществена част от театралната дейност.

На 13-годишна възраст детето се намира в период, в който активно изгражда своята идентичност и стремеж към автономност. Изрази като „Не искам“, „Няма да го правя“ или „Нищо не дължа на никого“ са напълно типични за този етап. Чрез тях тийнейджърът се опитва да очертае собствените си граници и да се противопостави на външните очаквания.

Отказът да участва в турне, което доскоро е очаквал с нетърпение, може да е знак както за временен емоционален дискомфорт, така и за желание да се дистанцира от усещането за натиск. Фактът, че ръководителката е известна със своя строг, но справедлив подход, подсказва, че методът ѝ на работа е изпитан във времето и вероятно подпомага развитието на дисциплина и социални умения. Въпреки това дори добре организираната среда може да бъде преживявана от тийнейджъра като ограничение на свободата му, особено когато влиза в конфликт с желанието му за повече лекота и удоволствие.

Изберете спокоен момент, за да поговорите с детето за неговите преживявания. Попитайте го какво точно му е неприятно. Кои ситуации го карат да се чувства принудено? В кои моменти поведението на ръководителя му се струва прекалено строго? Подобен разговор може да му помогне да изрази чувствата си по-ясно, а на вас да разберете по-добре какво стои зад реакциите му.

Важно е също да разграничите отговорността от ограничаването на свободата. Обяснете, че в творческата дейност, както и във всяка друга област от живота, има моменти, когато е необходимо да изпълняваме поетите си ангажименти, дори когато не изпитваме моментно желание за това. Можете да дадете примери от живота на известни артисти или от собствената си професионална практика, показващи как постоянството и дисциплината често стоят в основата на успеха. Така детето по-лесно ще разбере, че не толкова приятните моменти също са важна част от пътя към майсторството.

Обсъдете и как може конструктивно да реагира, когато усеща напрежение или натиск. Заедно можете да търсите начини за саморегулация и отстояване на потребностите му в рамките на съществуващите правила. Например може да се помисли за разговор с ръководителя или за договаряне на по-гъвкав подход в моменти, когато детето се чувства претоварено.

Тъй като познавате лично ръководителката и ѝ имате доверие като професионалист, бихте могли спокойно и без обвинения да обсъдите ситуацията с нея. Подчертайте, че сте загрижени за емоционалното състояние на детето и че бихте искали да намерите баланс между необходимата дисциплина и чувствителността към неговите преживявания.

Нагласата „Нищо не дължа на никого“ често е форма на самоутвърждаване през юношеството. Важно е обаче постепенно да помогнете на детето да осъзнае, че отговорността към себе си и към другите не е ограничение, а инструмент за личностно развитие. Говорете с него за това, че много от ценните умения в живота се изграждат именно когато човек успява да премине през неща, които в момента не са му особено приятни.

Като съчетавате подкрепата към детето с ясното послание за значението на дисциплината и отговорността, ще му помогнете да премине през този период на тийнейджърски протест, без да изгуби интереса си към творческото развитие и без да се отказва прибързано от нещо, което дълго време е било важно за него.