Майка на тийнейджър с обсесивно-компулсивно разстройство търси отговор на един от най-трудните въпроси за всеки родител: как да помогнеш на детето си, когато то отказва помощта ти. Въпреки лечението и работата със специалисти, семейството се чувства все по-безсилно и изгубено.

#ВъпросКъмПсихолога

Моят син е тийнейджър и има диагноза обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР). От доста време е под наблюдението на специалисти, приема предписаните му лекарства и участва в терапевтичен процес.

Въпреки това като родители имаме усещането, че напредъкът е много бавен или почти незабележим. Все по-често ни се струва, че той се съпротивлява не само на самото разстройство, но и на всеки наш опит да му помогнем.

Опитваме се да следваме препоръките на специалистите, да разговаряме с него и да го подкрепяме, но почти всяка подобна тема води до напрежение, раздразнение или пълно затваряне от негова страна. Имаме чувството, че ни възприема като противници, а не като родители, които искат най-доброто за него.

Заради разстройството сериозно пострадаха училищният му живот, общуването с връстници и ежедневните му занимания. Светът му сякаш постепенно се свива, а нашата тревога расте.

Разбирам, че никой не може да бъде принуден да се променя или да приеме помощ против волята си. Но не знам как да му помогна да осъзнае, че има нужда от активно участие в собственото си възстановяване.

Имам чувството, че вече сме изпробвали всичко. Какво могат да направят родителите в подобна ситуация?

#ОтговорНаПсихолога

Преди всичко е важно да признаете колко изтощително е това преживяване за един родител. Когато наблюдавате страданието на детето си дълго време и не виждате резултатите, които очаквате, е естествено да се появят безсилие, тревога и отчаяние.

Важно е обаче да помним, че юношеската възраст сама по себе си е период на стремеж към независимост и отделяне от родителите. Когато към това се добави психично разстройство, всяка намеса може да бъде възприемана като натиск, дори когато е продиктувана от любов и загриженост.

От разказа ви остава впечатлението, че между вас и сина ви постепенно се е формирало противопоставяне. Вие се опитвате да се борите с разстройството, а той може да преживява това като борба срещу самия него. Така болестта започва да заема централно място във взаимоотношенията ви.

Понякога е полезно за известно време да изместите фокуса от симптомите, лечението и непрекъснатите опити за промяна. Опитайте се да възстановите контакта с него като човек, а не като пациент. За един тийнейджър е важно да усеща, че е обичан и приеман не само когато напредва, но и когато се затруднява.

Също така е важно да знаете, че при ОКР подобрението често настъпва много по-бавно, отколкото близките очакват. Периодите на застой невинаги означават, че лечението не работи. Те често са част от самия процес на възстановяване.

Бих насочил вниманието и към вас като родители. Когато цялото семейство започне да живее около болестта на едно дете, емоционалното изтощение е почти неизбежно. В такива ситуации подкрепа може да бъде полезна не само за тийнейджъра, но и за неговите родители.

Може би в момента най-важната ви задача не е да го убедите да се променя по-бързо, а да съхраните доверието помежду си и да останете стабилна опора в живота му.

Понякога по-важният въпрос не е: „Как да го накарам да се лекува?“, а: „Как да запазя връзката си с него, докато самият той постепенно намира сили да се справя със заболяването си?“

Много често именно търпението, приемането, последователната подкрепа и стабилните отношения в семейството се превръщат в основата, върху която по-късно се изгражда истинската мотивация за промяна и възстановяване.