След раждането на бебето постоянно изпитвам тревога
Разглеждаме къде минава границата между естествените притеснения на младата майка и състоянието, при което е важно да се потърси психологическа подкрепа.
#ВъпросКъмПсихолога
Моето бебе се роди съвсем наскоро и всеки негов дъх ми се струва безценен. Постоянно се страхувам от синдрома на внезапната детска смърт. Страшно ми е да се разсея дори за минута, защото в главата ми веднага се появява мисълта, че ако спра да го наблюдавам, може да спре да диша.
През нощта почти не спя. Иска ми се да следя всяко негово движение и всяко вдишване. Въпреки че лекарите не говорят за сериозни здравословни проблеми, всяка дреболия ми се струва огромна заплаха. Освен това бебето не наддава добре на тегло, което още повече засилва тревогата ми.
Плача често. Днес се разплаках неудържимо и почувствах, че вече не се справям. Струва ми се, че съм лоша майка, защото не мога да бъда идеална. Страхувам се, че състоянието ми може да навреди на детето ми.
Понякога ми е трудно да бъда емоционално близо до бебето. Полагам всички необходими грижи за него, но ми е трудно да му чета приказки, да му говоря нежно, да го прегръщам и да изпитвам радост от общуването с него. Имам чувството, че просто чакам деня, в който лекарят ще ми каже, че всичко е наред и тогава най-после ще мога да се успокоя.
Имам склонност към депресия и сега усещам, че губя контрол над себе си. Нормално ли е това след раждането или имам нужда от помощ?
#ОтговорНаПсихолога
На първо място искам да кажа нещо много важно: това, което описвате, не ви прави лоша майка. Напротив, във вашето писмо се усещат огромна любов към детето и силно желание да го предпазите от всяка опасност.
След раждането на бебето много жени се сблъскват с тревожност. Организмът и психиката преминават през сериозни промени: хормоналният баланс се променя, сънят се нарушава, а отговорността за едно малко и напълно зависимо човече е огромна. През този период мислите за здравето на бебето, неговото дишане, хранене и безопасност могат да заемат почти цялото пространство на съзнанието.
Във вашия разказ обаче прави впечатление не само наличието на тревога, а и нейната интензивност. Споделяте, че почти не можете да спите, постоянно следите дишането на бебето, често плачете, изпитвате чувство за вина, осъждате себе си и усещате емоционално отдалечаване от детето. Освен това споменавате, че и преди сте имали склонност към депресивни състояния.
Такива симптоми заслужават внимание и подкрепа. Те могат да бъдат свързани не само с обичайните притеснения на една млада майка, но и с развитието на следродилна тревожност или следродилна депресия. Това са сравнително чести състояния, които се срещат при много жени и не са признак на слабост или недостатък в характера.
Особено важно е да разберете следното: детето не се нуждае от идеална майка, а от достатъчно добра майка. Майка, която се грижи за него, храни го, обгрижва го и търси помощ, когато ѝ е трудно. А според написаното от вас именно такава майка сте.
Тревожността често създава илюзията за контрол. Изглежда, че ако непрекъснато наблюдавате бебето, не спите и сте постоянно нащрек, ще успеете да предотвратите всяка опасност. На практика обаче се случва обратното. Изтощението засилва тревожността, тревожността засилва нуждата от контрол, а контролът води до още по-голямо изчерпване.
Особено ме докосна фразата ви, че чакате деня, в който лекарят ще каже, че с детето всичко е наред и тогава ще можете да се отпуснете. За съжаление тревожността рядко се успокоява от подобни уверения. Дори когато човек получи добра новина, често започва да търси нов повод за притеснение. Затова помощта е необходима не защото непременно има проблем с детето, а защото в момента вие преминавате през много труден период.
Бих ви препоръчал да не оставате сама с това състояние. Ако е възможно, поговорете с партньора си, с близки или с хора, на които имате доверие, за това, което преживявате. Също така е добра идея да се обърнете към психолог или психотерапевт с опит в работата със следродилни състояния. Ако потиснатото настроение, плачливостта, тревожността и чувството за безнадеждност се засилват или продължават седмици наред, е важно да обсъдите това и с лекар.
И най-важното: фактът, че се тревожите за собственото си състояние и за благополучието на детето си, не говори за неспособност, а за грижа. В момента подкрепа е необходима не само на бебето, но и на неговата майка. И да поискате такава помощ е напълно нормално. Защото грижата за самата себе си също е форма на грижа за вашето дете.