#ВъпросКъмПсихолога

От няколко години живея с повишена тревожност. В даден момент ми беше поставена и диагноза обсесивно-компулсивно разстройство.

Търсила съм помощ от специалисти, опитвала съм медикаментозно лечение и психотерапия. Някои от методите не ми подействаха добре и затова намирането на ефективна помощ се оказа трудно. Наскоро отново започнах лечение, предписано от лекар, и продължавам да търся начини да се справя с тревожността си.

В момента най-много ме притеснява страхът, свързан с шофирането. Постоянно си мисля, че мога да не забележа пешеходец, неволно да наруша правилата за движение или да причиня вреда на някого. По време на шофиране непрекъснато се самопроверявам и изпитвам силно напрежение.

В същото време имам шофьорска книжка от много години, преди се чувствах уверена зад волана и не съм имала сериозни катастрофи или инциденти.

Защо се е появил този страх и как мога да разбера дали е свързан с тревожността ми или с реална опасност на пътя?

#ОтговорНаПсихолога

От писмото ви личи, че основният проблем не е свързан с уменията ви за шофиране, а с преживяването на отговорността и страха да не причините вреда на други хора.

Важно е да знаете, че наличието на тревожни мисли само по себе си не означава повишен риск от опасно поведение. Напротив, хората с изразена тревожност често са много внимателни, предпазливи и склонни многократно да се проверяват именно защото се страхуват да не допуснат грешка.

Според описанието ви преживяванията могат да бъдат свързани с тревожно разстройство и обсесивно-компулсивна симптоматика. За такива състояния са характерни натрапливи мисли за възможни грешки, тежки последствия и прекомерна лична отговорност. В резултат човек започва да се съмнява дори в действия, които преди е извършвал уверено и почти автоматично.

Особеност на тревожността е стремежът към абсолютна сигурност. В реалния живот обаче такава сигурност не съществува. Затова след една проверка възниква нужда от нова проверка, а след кратко облекчение тревогата отново се връща.

Заслужава си също да обърнете внимание, че свързвате началото на тези страхове с неприятно преживяване на пътя. Подобни ситуации могат да засилят чувството за уязвимост, особено при хора, които и без това са склонни към тревожност. Това обаче не означава, че случилото се определя реалните ви шофьорски способности днес.

Положителното е, че вече сте под наблюдението на специалист и сте възобновили назначеното лечение. Обикновено ефектът от медикаментозната терапия не се оценява след няколко дни, а след по-продължителен период, определен от лекуващия лекар.

Важно е също да се има предвид, че при тревожните разстройства четенето на книги и гледането на видеа често не е достатъчно. Съществена роля има системната работа със специалист, който използва подходи с доказана ефективност при тревожност и обсесивно-компулсивно разстройство.

Най-важното е да не приемате тревожните мисли като доказателство за реална опасност. Мисълта „Ами ако не съм видяла някого?“ не означава, че това действително се е случило. Много често именно стремежът към пълна сигурност поддържа тревожността и засилва съмненията в собствените способности.

Вашето писмо създава впечатление за човек, който подхожда към шофирането отговорно и сериозно. Затова на този етап е по-полезно да насочите усилията си към работа с тревожността, отколкото към търсене на нови доказателства, че пътят е опасен или че не можете да се доверите на себе си като шофьор.