Млада жена започва да се чувства все по-несигурна в отношенията с близките си приятели. Тя се страхува, че спокойният ѝ и по-затворен характер дразни околните, а нуждата ѝ да бъде приета такава, каквато е, се превръща в източник на болка и съмнения.

#ВъпросКъмПсихолога

Имам малък кръг от близки приятели, с които винаги съм се чувствала свързана и приета. Напоследък обаче започнах да усещам напрежение в отношенията ни, особено с един човек от компанията.

По природа съм по-спокойна, по-сдържана и не обичам да привличам вниманието към себе си. Чувствам се добре, когато съм сред хора, които са по-активни и инициативни от мен. Не изпитвам необходимост винаги да бъда в центъра на събитията.

С времето обаче започнах да забелязвам, че някои мои особености сякаш започват да дразнят околните. Понякога чувам шеговити или критични забележки по мой адрес, които ме нараняват повече, отколкото показвам.

От дълго време работя върху това да приема себе си такава, каквато съм. Затова ми е особено трудно, когато имам чувството, че хората около мен не харесват някои части от характера ми.

Не искам да губя тези приятелства, защото са важни за мен. Но напоследък все по-често се чувствам неразбрана и започвам да се съмнявам в себе си.

Как мога да запазя отношенията си с другите, без да се отказвам от това, което съм?

#ОтговорНаПсихолога

Желанието да бъдете приета е напълно естествено. Но е важно да разберете, че безусловното приемане е нещо, което човек обикновено получава от родителите си в детството. В зрелите отношения приемането и уважението се изграждат по различен начин.

Една от най-важните задачи в живота на възрастния човек е изграждането на лични граници. Когато вие самата уважавате собствените си нужди, чувства и мнение, околните много по-лесно започват да ги уважават също.

От вашия разказ не става ясно дали проблемът е свързан със самочувствието ви, или по-скоро с особеностите на характера ви. Възможно е просто да сте по-интровертна личност. А това не е недостатък, който трябва да бъде поправян.

Важно е да опознаете себе си по-добре и да приемете тези свои качества. Спокойният характер, сдържаността и липсата на нужда постоянно да сте в центъра на вниманието не ви правят по-малко интересна или значима.

Същевременно приемането на себе си не означава да търпите всичко мълчаливо. Полезно е да се научите спокойно и открито да заявявате своите потребности, чувства и граници. Да казвате какво ви наранява, какво не ви е приятно и от какво имате нужда в отношенията си с другите.

Често хората, които се стремят да бъдат удобни за всички, постепенно започват да пренебрегват собствените си желания. Тогава се появява вътрешен конфликт между това, което истински искат, и това, което смятат, че трябва да правят, за да бъдат харесвани.

Възможно е именно такъв конфликт да стои и зад сегашните ви преживявания.

Опитайте се по-рядко да се питате: „Ще ме приемат ли другите?“, и по-често: „Аз самата приемам ли себе си?“

Когато човек познава себе си, уважава границите си и не се страхува да говори за нуждите си, отношенията му стават по-здравословни и по-искрени. Тогава уважението и значимостта не идват от желанието да угодим на всички, а от способността да останем верни на себе си.