Темпераментът определя как точно това послание ще бъде интерпретирано, закрепено и вградено в личността. Понякога гледаш двама възрастни братя, израснали в едно и също семейство, и се удивляваш. Родителите са им повтаряли едни и същи фрази: „не плачи“, „бъди силен“, „не греши“. Но единият се е превърнал във взривен контролиращ човек, готов да разбие юмрук в масата при най-малката неуспех, а другият е свикнал тихо да свежда поглед и години наред да носи в себе си тежък, фонов срам.

Думите звучаха еднакво, но паднаха върху напълно различна почва. В практиката постоянно се връщаме към родителските императиви — онзи набор от директиви, които детето чува ден след ден, докато не се превърнат във вътрешния му монолог. Но самият императив е само половината история. Другата половина е скрита в устройството на нервната система.

Сангвиник — гъвкава нервна система

Императивите се възприемат повърхностно, без дълбока фиксация.

• „бъди силен“ — превръща се в социална роля, а не във вътрешна забрана
• „не греши“ — предизвиква леко напрежение, но не формира перфекционизъм
• „не плачи“ — не води до потискане на емоциите, а по-скоро до избягване на драматизация

Установка: „Трябва да съм окей и удобен, но ако нещо стане — ще се адаптирам.“

Холерик — силна, но неустойчива нервна система

Императивите се фиксират рязко и стават двигатели на поведението.

• „бъди силен“ — формира хиперконтрол и нетърпимост към слабост
• „не греши“ — създава импулсивен перфекционизъм и изблици на гняв при неуспех
• „не плачи“ — води до потискане на уязвимостта и агресивна самозащита

Установка: „Трябва да съм силен винаги, иначе губя контрол.“

Флегматик — силна и устойчива нервна система

Императивите се превръщат в стабилни вътрешни правила.

• „бъди удобен“ — формира устойчив модел на избягване на конфликти
• „не пречи“ — води до намалена инициатива
• „не греши“ — създава бавен, но дълбок перфекционизъм

Установка: „Трябва да съм стабилен, спокоен и да не създавам проблеми.“

Меланхолик — слаба нервна система

Императивите се превръщат в източник на хронично вътрешно напрежение.

• „бъди силен“ — поражда чувство на несъответствие и срам
• „не греши“ — формира тревожен перфекционизъм
• „не плачи“ — води до потискане на емоциите и соматизация

Установка: „Не съм достатъчно добър, трябва да се старая повече.“

Как нервната система пречупва родителското слово

Ерик Берн подробно описва как родителските послания формират жизнения сценарий на човека. Но това доколко дълбоко една директива пуска корени и каква форма приема, се определя именно от вродения темперамент. Силата, подвижността и уравновесеността на нервните процеси са филтърът, през който детето възприема всяко изискване на възрастните.

Когато гъвкавият сангвиник чуе „не греши“ или „бъди силен“, неговата подвижна психика приема тази команда по-скоро като удобна социална роля. Той може да се нагоди, да изиграе нужната емоция, но вътре не настъпва катастрофа. За него това е просто правило на играта — игра, която може да се промени при нужда.

Съвсем различно реагира холерикът. Неговата силна, но трудно уравновесяваща се нервна система възприема същия императив като предизвикателство или пряка заплаха. Забраната за слабост бързо се превръща в агресивен, хиперопекаващ контрол. При всяка грешка в гърдите му пламва вълна от гняв — не само към околните, но и към самия себе си, защото да прояви уязвимост за него е равносилно на загуба на безопасност.

От детския отклик към възрастната съдба

Флегматикът попива родителското „бъди удобен“ или „не пречи“ по друг начин — тихо, фундаментално и за дълги години. Неговата нервна система търси покой и предвидимост, затова императивът се превръща в монолитно правило. Човек постепенно приглушава собствената си инициатива, избирайки познатото избягване на конфликти като най-сигурния начин да запази равновесие.

А за меланхолика, със своята фина чувствителност, същото „бъди силен“ се превръща в източник на непрекъснато вътрешно напрежение. Стегнат корем, пресечено дишане, студени пръсти — тялото мигновено реагира на невъзможността да отговори на строгата директива. Вътре се настанява тихо усещане за собствена непълноценност и нужда да се старае още повече, още по-болезнено.

Изследвания в областта на психофизиологията потвърждават, че интензивността на първичната емоционална реакция е строго свързана с типа висша нервна дейност. Първо възникват бърз телесен отклик и уплаха, след това детето нащъпва единствената достъпна за него стратегия за защита, а с времето тази стратегия се вплита в структурата на личността.

Почва и семе

Родителският императив е само семе, хвърлено в почвата. А това, в какво ще се превърне — здрав щит, глуха стена или разяждаща отрова — зависи не толкова от строгостта на родителския глас, колкото от структурата на земята, в която е паднало.

В зряла възраст често приемаме тези стари чертежи за своя истинска същност. Струва ни се, че перфекционизмът, избухливостта или навикът да отстъпваме — това е нашият характер. Но ако се вгледаме малко по-близо, зад тях почти винаги се вижда някогашен начин на адаптация, създаден от едно малко дете, което просто е искало да се справи с големия свят.