Защо непрекъснато търся нещо ново в живота си?
Какво се случва, когато усещането за липса не изчезва, независимо какво променяме?
Някои хора постоянно сменят партньори, местоживеене, работа или житейски цели с надеждата, че следващата промяна най-накрая ще им донесе удовлетворение.
#ВъпросКъмПсихолога
От години забелязвам един модел в живота си, който започва сериозно да ме изморява.
Постоянно съм в търсене на нещо ново. Нов партньор, ново място за живеене, нова посока, ново начало. Когато получа това, което съм искала, за известно време се чувствам добре, но след това отново започва да ми липсва нещо.
Понякога си мисля, че просто още не съм намерила правилния човек или правилното място. Друг път се питам дали проблемът не е в самата мен.
Знам, че в детството си съм преживяла изоставяне и че тази тема все още ме боли. Възможно е това да има връзка с неспособността ми да се почувствам наистина спокойна и удовлетворена.
Честно казано, уморих се от това непрекъснато вътрешно лутане. Иска ми се най-накрая да разбера защо винаги търся нещо повече и дали е възможно да намеря покой.
#ОтговорНаПсихолога
Струва ми се, че въпросът ви е много по-дълбок от: „Защо непрекъснато ми се иска нещо ново?“
От написаното оставам с впечатлението, че не търсите просто нов партньор, ново място за живеене или ново начало. По-скоро търсите едно вътрешно състояние, което сякаш никога не успявате да намерите и задържите за дълго.
Самата вие споменавате преживяване на изоставеност в детството. Не бих подминал тази подробност. Много често хората, които са преживели емоционална липса, отхвърляне или чувство на несигурност в ранните години, порастват с усещането, че спокойствието и сигурността се намират някъде извън тях.
Тогава се появява един добре познат механизъм:
„Може би с друг партньор ще се почувствам по-добре.“
„Може би на друго място ще бъда по-щастлива.“
„Може би следващата промяна ще ми донесе това, което търся.“
Промяната носи надежда, вълнение и усещане за ново начало. За известно време човек действително се чувства по-добре. Но след като новостта отмине, вътрешната неудовлетвореност постепенно се връща. И започва следващото търсене.
Бих ви предложил да помислите върху една възможна хипотеза: може би не сте неудовлетворена от това, което имате около себе си, а от това, че някаква важна вътрешна потребност остава незапълнена.
Потребност от сигурност.
Потребност от принадлежност.
Потребност от приемане.
Потребност да почувствате, че сте достатъчно ценна и че няма да бъдете изоставена.
Ако това наистина е свързано с преживяване на изоставеност, тогава решението рядко се намира в следващия човек или следващия житейски проект. То по-скоро се намира в изграждането на вътрешна опора.
Има още нещо, което ми направи впечатление.
Постоянното търсене на новото понякога служи като начин да избегнем срещата със самите себе си.
Когато има нова цел, нова връзка или нов план, усещаме движение, надежда и смисъл.
Но когато всичко стане спокойно и стабилно, оставаме насаме със собствените си чувства.
Затова бих ви предложил да си зададете няколко въпроса:
- Как се чувствам, когато в живота ми няма нужда от промени?
- Колко дълго мога да остана в състояние на стабилност и спокойствие?
- Какво се случва вътре в мен, когато изчезне усещането за новост?
- Какво всъщност очаквам да получа от следващата връзка, следващото място за живеене или следващата промяна?
Още една тема за размисъл: възможно ли е да сте уморена не от стабилността, а от надеждата, че следващата промяна най-после ще реши нещо вътре във вас?
Истината е, че травмата от изоставяне рядко се лекува чрез нов град, нов партньор или нов начин на живот. Защото където и да отидем, ние неизбежно носим себе си със себе си.
Затова може би по-полезният въпрос не е:
„Какво още трябва да намеря?“
А:
„Какво продължавам да търся навън, което всъщност ми липсва вътре в мен?“
Имам усещането, че именно там може да се крие отговорът на вашето непрестанно търсене.
И ако тази хипотеза е поне донякъде вярна, тогава не става дума за нужда от още една промяна, а за постепенно изграждане на вътрешно усещане за дом, сигурност и устойчивост, което няма да зависи от следващия човек, следващото място или следващия житейски етап.
