Терапия на обсесивно-компулсивно разстройство

Юлия е 25-годишна жена, която страда от обсесивно-компулсивно разстройство. Постоянно изпитва натрапчиви мисли, че може да се зарази с някаква болест, ако не спазва стриктни хигиенни правила. Често мие ръцете си, избърсва повърхности, пере дрехи, проверява сроковете на годност на продуктите и избягва контакт с хора, животни и предмети, които смята за мръсни или опасни. С течение на времето Джулия стана много изолирана, стресирана и нещастна.

Работата с Юлия продължи почти 7 месеца, в които се използваше основно рационално-емоционална психотерапия.

Рационално-емоционалната терапия е подход, който се основава на идеята, че обсесивно-компулсивното разстройство възниква от нерационални и ирационални вярвания, мисли и емоции, свързани с опасност, отговорност и вина.
Целта на терапия е да помогне на клиента да промени тези когнитивни и емоционални фактори, за да ги направи по-логични, подходящи и положителни. Терапевтът в този подход действа като активен и насочващ партньор, който помага на клиента да идентифицира, да оспори и да замени своите дисфункционални вярвания и да научи нови и ефективни начини за справяне с натрапчиви мисли и натрапчиви действия.

Техники, които са използвани:

• Психообразование. Тъй като Джулия, поради факта, че е имала това разстройство, е изпитвала комплекс от негативни емоции (ниско самочувствие, срам, вина), в началните етапи на терапията е обърнато повече внимание на разбирането на това, което се случва с нея. По време на сесиите беше предоставена информация за обсесивно-компулсивното разстройство, причините, симптомите, последствията и методите на лечение.

Обсесивно-компулсивното разстройство е често срещано и лечимо разстройство, което може да засегне всеки поради генетични фактори, стрес, травма или инфекция. Това е нормална реакция на страха. Резултат от взаимодействието на биологични, психологически и социални фактори, които могат да бъдат променени чрез терапия.

• Модел ABC. Това е техника, която помага да се анализира когнитивната структура на проблем, като се използват три компонента: A - активиращо събитие, B - убеждение, C - следствие. Това беше направено с помощта на автоматичен мисловен дневник, Сократови въпроси, преформулиране и дискусия. С помощта на тези методи беше възможно да се идентифицират, предизвикат и заменят дисфункционални вярвания като: „Трябва да съм абсолютно чиста, в противен случай ще се заразя и ще умра“, „Ако не проверя срока на годност на продуктите, ще се отровя и ще умра”, „Ако не го направя всичко както трябва, ще бъда виновна за нечия смърт” и т.н.
• Предотвратяване на експозиция и реакция. Тази техника помага за намаляване на натрапчивото поведение, свързано с маниите, като ги прави по-редки, интензивни и обезпокоителни. За целта са използвани градация, обратна връзка и насърчаване. Когато се сблъскахме със ситуации, хора, предмети, които предизвикаха натрапчиви мисли у Мария, ние оценихме нивото на тревожност и разработихме методи за справяне (релаксация, дишане, промяна на мисленето и поведението).

Постепенно Юлия практически изостави ритуали като прекомерно миене на ръце, избърсване на повърхности, проверка на срока на годност и т.н. Тя започна да действа по-свободно, по-интелигентно, по-ефективно. Натрапчивите мисли и натрапчивите действия бяха сведени до минимум.

В резултат на това Юлия стана по-уверена, самочувствието й се повиши и качеството й на живот се подобри. Решаването на проблема й позволи да намери удоволствие и радост във всичко, което прави.