Психотерапия при паническо разстройство

Иван е 30-годишен мъж, който страда от паническо разстройство, придружено от агорафобия. Той премина през няколко стресиращи събития в живота си, като развода на родителите му, смъртта на баща му, уволнението му от работа и раздялата с приятелката му. Страда от редовни пристъпи на паника, които възникват без видима причина и са придружени от силен страх, сърцебиене, изпотяване, треперене, задух, гадене и световъртеж. Страхува се, че по време на атака може да загуби контрол, да полудее или да умре. Избягва много ситуации, в които се чувства уязвим или не може бързо да напусне, като транспорт, магазини, кафенета, кина, тълпи, открити пространства. Иван стана много изолиран, самотен и депресиран.

Работата продължи 4 месеца. В началния етап срещите се провеждаха два пъти седмично, докато нивото на тревожност намалее до приемливо ниво. След това терапията се провежда веднъж седмично до пълното елиминиране на паническото разстройство. Когнитивно-поведенческата терапия се използва предимно в комбинация с гещалт и позитивни терапии. Освен психотерапевтични методи, работата включваше техники за релаксация - дихателни упражнения, терапевтични медитации, а на по-късен етап и релаксираща хипноза.

Паническото разстройство възниква поради негативни и изкривени вярвания, мисли и спомени, свързани с паника, както и неподходящи и избягващи стратегии за справяне.
Целта на когнитивно-поведенческата терапия е да промени тези когнитивни и поведенчески фактори, за да ги направи по-реалистични, адаптивни и положителни.
Терапевтът в този подход служи като активен партньор в сътрудничество, който помага на клиента да идентифицира, предизвика и замени своите дисфункционални когнитивни модели и да научи нови и ефективни начини за справяне с пристъпите на паника и симптомите на паническо разстройство.

В работата са използвани различни техники, като:

• Психообразование. Дава се необходимата информация за паническото разстройство, причините, симптомите, последствията и методите на лечение. По време на сесиите се обяснява, че паническото разстройство е често срещано и лечимо състояние, което може да възникне при всеки след стрес или травма и е нормална реакция на необичайна ситуация. Паниката е резултат от взаимодействие на биологични, психологически и социални фактори, които могат да бъдат променени чрез терапия. Паническото разстройство не е смъртна присъда, а предизвикателство, което може да бъде прието и преодоляно.
• Когнитивно преструктуриране. Помага за промяна на негативните и изкривени вярвания, мисли и спомени, свързани с паника, в по-реалистични, адаптивни и положителни. Използвани: C-колона, автоматичен мисловен дневник, Сократови въпроси, преформулиране и дискусия. Психотерапията помага за идентифициране, предизвикване и заместване на дисфункционални когнитивни модели като: „Не мога да контролирам атаките си“, „Побърквам се или умирам“, „Трябва да избягвам опасни ситуации“, „Никога няма да мога да живея нормален живот”, „Аз съм безпомощен и зависим” и др.
• Продължително потапяне във въображението. Това е техника, която помага за намаляване на емоционалната реакция към пристъпите на паника, като ги прави по-малко интензивни, чести и обезпокоителни. Използвани са инструкции, обратна връзка и оценки. Всяка преживяна паническа атака беше оценена по скала от 0 до 100 и обсъдена подробно, за да се подчертаят положителните и отрицателните аспекти, както и нови прозрения и заключения.
• Експозиция в реалността. Техника, която помага за намаляване на поведението на избягване, свързано с паника, като го прави по-малко ограничаващо, изолиращо и депресивно. Използвани са: градация, обратна връзка и насърчение. Иван си позволи с подкрепата да се сблъска със ситуации, хора, места и неща, които преди е избягвал поради връзката с паниката, като се започне от по-малко страшните и се стигне до по-страшните. Беше оценено нивото на тревожност. В ситуациите са използвани техники за релаксация и дихателни упражнения. Постепенно Иван натрупа положителен опит и удовлетворение от преодоляването на страховете и разширяването на възможностите си.

По време на психотерапевтичния процес Иван започва да се тревожи по-малко за атаките си, да се наслаждава повече на настоящето и да планира бъдещето. Той започна да общува по-добре с хората, да намери нови приятели и да възстанови старите отношения. Съответно започнах да се отнасям по-добре към себе си, да приемам тялото и личността си. До края на 4 месеца съвместна работа Иван напълно се отърва от паническото разстройство и успя да се върне към нормалния начин на живот.